Успехът на SpaceX – залог за цялата индустрия

 Успешното изстрелване на Falcon Heavy от страна на SpaceX на предприемача Илон Мъск във вторник бележи огромен поврат в подхода на човечеството към изследването на космоса. За първи път, откакто Съединените американски щати и Съветският съюз (който вече не съществува) започнаха своята надпревара в орбита, най-мощната ракета в света бе проектирана и построена от частна корпорация, коментира Ройтерс.

Това е знак за нещо, което все повече изглежда мащабна промяна в динамиката на човешката дейност в космоса. Доскоро такива ракети бяха изключително държавен бизнес. Ракетите "Сатурн" 5, които отведоха Нийл Армстронг и колегите му до Луната, бяха произведени благодарение на един от най-големите и най-скъпи правителствени проекти на всички времена.

Частните компании отдавна виждат потенциални бизнес възможности в космоса. Търговските изстрелвания започнаха през 80-те години на миналия век с френската фирма Arianespace, но допреди десетилетие за корпорациите, особено в Съединените щати, бе по-вероятно да използват ракети на държавни институции на САЩ или Русия, за да изпратят полезния си товар в космоса, отколкото обратното.

Последиците от промяната са огромни. Всъщност сега изглежда много по-вероятно, ако и когато хората най-накрая достигнат Марс, това да стане чрез частно предприятие.

Това е цел, която магнатът, когото свързвахме предимно с електрическите автомобили, а сега вече и с космическия бизнес, Илон Мъск, преследва отдавана. Във вторник Falcon Heavy понесе със себе си неговия червен електрически роудстър Tesla, който се понесе към червената планета под звуците на "Живота на Марс" на Дейвид Бауи. Това е хитър маркетингов трик, но и несъмнена заявка за амбиции.

Докато частните компании първоначално разчитаха на съществуващата правителствена технология, сега те все повече разчитат на собственото ноу-хау. Лидери, като Falcon, често са изстрелвани и от съоръженията на NASA, като например Кейп Канаверъл, но съдържат собствена поръчкова технология, включително повторно използваеми двигатели, които или извършват контролирани кацания, или са изтегляни на дронове.

На практика ракетите на SpaceX са първите космически кораби за многократна употреба след прекратяването на американската програма Space Shuttle. Всички останали съществуващи ракети изгарят в атмосферата, след като изведат товара си в космоса, което ги прави скъпи и неефективни.

Мъск създаде SpaceX през 2002 г. с главната цел някога с ракетите си да транспортира хора до Марс. През май 2015 г. компанията вече беше сертифицирана да извършва поръчки и на военните като част от United Launch Alliance LLC, съвместно дружество с Boeing и Lockheed Martin.

Един евентуален неуспех за Falcon Heavy би бил сериозен неуспех и за SpaceX, но все пак щеше да отвори възможности за други конкуренти. Основателят на Amazon Джеф Безос разполага със собствена частна компания за космически полети Blue Origin, която пък разви прототип за повторно използваема ракета New Glenn - друга голяма иновация.

Правителствата, разбира се, остават важни играчи в космическата надпревара. Всъщност Съединените щати, Русия и Китай си запазват монопола, що се отнася до пускането на хора в орбита. Президентът на САЩ Доналд Тръм заяви през миналата година намерението си НАСА да върне американците на Луната, докато Барак Обама изказа предишната година хипотезата, че хората може да стигнат Марс до 30-те години на този век.

Обама заяви, че счита участието на частния сектор за съществена част от такъв проект. Истината обаче е, че именно компаниите, и по-специално Мъск, в момента наистина водят дневния ред. Предприемачът даде да се разбере, че може да потърси федерално и друго държавно финансиране от страна на САЩ като част от тази мисия, но все повече изглежда, че данъкоплатецът може да бъде само помощен елемент, а не - както би се очаквало, да е в решаващата роля.

Нищо от това не е окончателно заключение, разбира се. Спекулациите за частни корпоративни начинания не са новост. Така например Virgin Galactic на Ричард Брансън в продължение на години се занимава с изстрелване на хора в Космоса, но поредица от големи неуспехи пораждат съмнения дали полетите ще се случат в действителност.

И докато проектите, подкрепяни от правителствата, като кацането на луната, по същество са тест за политическа воля да се използват необходимите държавни парични средства, то корпоративните начинания имат други цели. В крайна сметка, те трябва да донесат известна перспектива за печалба, за да оцелеят.

Все още не е ясно къде се пресичат линиите на възможното и печелившото начинание. Изстрелването на вече доходоносни спътници за събиране на данни в орбита е едно, изстрелването още по-далече в космоса - и поддържането на астронавтите живи, е съвсем друго; а възвръщаемостта на инвестицията би била спекулативна в най-добрия случай.

Независимо от риска ентусиазмът в индустрията расте. През 2016 г. американските инвеститори са вложили 2,8 млрд. долара в космически стартъпи, с 400 млн. долара повече от предходната година. (данните за 2017 г. все още не са налични.) Въпреки че това е само част от правителствената субсидия от 19,5 млрд. долара за НАСА - която получава малко под 0,5% от общия държавен бюджет на САЩ – изстрелването на SpaceX е мощен символ за апетита на частния сектор към Космоса.

След като първоначално доказа своята концепция с по-малки ракети, SpaceX пусна първия си сателит в геостационарна орбита през декември 2013 г. Ракетите Falcon предлагат най-евтините цени в световен мащаб, изстрелвайки предмети на ниска орбита, като така оказват силен натиск върху други конкуренти в тази област. Това включва Arianespace, собственост на Airbus и Safran, за която се твърди, че приема рекордни поръчки, но се сблъсква с изтъняващи маржове на печалба. 

Продължението на материала вижте в Investor.bg